Детето ми хапе

Звучи ли ви позната репликата: „Детето ми хапе!“?
Често майки я произнасят на детската площадка като предупреждение. Нещо като надпис: „Зло куче“ (ако влезеш в двора, оправяй се сам.)
Явно обаче, много родители трудно се справят с „кучешките“ навици на децата, а някои малчугани налитат и наистина хапят до кръв.
На какво се дължи това и как може да се справим? Ето мнението на педагози и психолози с опит.
Според тях това е неизбежен етап в развитието на детето. Не всички, разбира се, минават през него. Проблем е, ако се случи с вашето дете.
Хапането носи различни „послания“ и често се обяснява с възрастта.
В повечето случаи е експеримент, с който детето прави свои открития или опитва да комуникира, но по грешния начин, обяснява Лоранс Рамо, директорка на ясла с дългогодишен опит и автор на много публикации и книги посветени на ранното развитие като „В яслите – имало едно време“ и „Защо бебетата играят“. Тя предлага решения за различните възрасти.

Кърмачето си служи умело с устата – за да докосне, да „вкуси“ и да открие света, който го заобикаля. И, когато зъбките пробият, още не може да направи разлика между сученето, смукането и хапането. И докато зъбките му никнат, то стиска и хапе, каквото докопа, защото венците го сърбят и това му носи облекчение.

На около една година детето „тества“ новите си зъби като хапе предмети и живи същества – най-често родителите си.
„Всички деца минават през тази фаза, макар и по различен модел“, обяснява Лоранс Рамо. След втората година хапането има друго послание – то е начин детето да се изрази. Може с това да иска да привлече внимание, да защити своя територия, да получи нещо, което му се отказва, да изрази гняв, и, което вероятно ще ви изненада – пристъп на любов.

Как да реагирате

Да хапеш е една от основните забрани. И дори бебето да не го прави със злоба и агресия, е много важно още при първия опит, да му кажете строго „не“, съветва Рамо. Ако детето е по-голямо и въпреки това си впива зъбите в деца на площадката или във възрастните, трябва да му покажете, че не одобрявате такова поведение. То има право да остане недоволно, но трябва ясно да знае, че хапането причинява болка и вие не искате то да повтори това.

Алтернатива

Ако знаете какво е предизвикало такава реакция, може да предложите нещо по-приемливо. Например – ако е израз на любов и страст, покажете му как да се гушка. Ако хапе в стремежа си да получи играчка, намесата на възрастните ще го разяри. Въпреки това кажете строго „не“. Може да се сърди, да се разплаче при тази забележка, но виковете и сълзите ще го разтоварят. Кризата на гняв ще премине или ще намери друга изява.

Не го хапете! Ето защо:

Недопустимо е да захапете детето, за да му покажете какво причинява на другите и че това боли. Защото ще го заблудите. То ще остане с впечатление, че най-строгата забрана може да се нарушава. Не му казвайте също така, че е „лошо дете“. Защото децата израстват по модела, който ние чертаем за тях самите. И това може само да стимулира лошите му прояви и поведение.
На по-голямото дете трябва да обясните, че ябълките се хапят, а хората – не; че от това боли и че наранява чувствата, обясняват психолозите Джери Уайкоф и Барбара Юнел, автори на книгата „Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина“. И дават съвет в конфликтна ситуация да прилагаме метода на „изнасяне“.

Как

Оставете го в другата стая. Или го сложете да седне на стол и да не мърда.

Колко

Само за няколко минути. По една минута за всяка година от възрастта му. Например 2-годишното стои 2 минути.
Наказанието не бива да е повече от 5 минути. Навийте будилник – като звънне, наказанието свършва. Ако детето се „саморазпусне“ преди срока, върнете го обратно и пренавийте часовника.

Ползата е, че детето „се изнася“ от бурните емоции. Това дава време и на него, и на родителите да върнат самоконтрола.

Детето, което е ухапало, често е нещастно. То съзнава, че тласкано от гнева си, обидата или желанието, е прекосило някаква забранена граница. Прегърнете го и го успокойте – кажете му, че го обичате въпреки това, което е направило.

Периодът на хапане обикновено преминава, когато детето започне до говори.

Мона Василева